albenaraycheva

Любовта е тежко чувство, кара те да страдаш и да плачеш.
Любовта е нещо неизбежно, кара те да се чувстваш безметежно.
Защо тогава съществува тя?
Защо тогава съществуваш ти?
Нима болката е всичко, с което може света да ме дари?
Давам всичко за да бъда с теб.
Душата си бих продала, сърцето си на другиго не бих дала
и то само заради теб.
Всичко в живота е голяма измама
и сигурно никога няма да бъдем само двама.
Съдбата си направи лоша шега и сега аз съм тази,
която не може да я прегази.

Самота, защо ли си при мен сега?
Върви при другиго ти, недей да разваляш мойте мечти.
Не искам да бъда самотна, върви си от мен.
Искам аз любов да намеря, недей ми пречи.
Щастието ще търся-махни се от мене ти!
Искам аз да съм щастлива, моля те върви.
Тръгвай на далече, не искам да съм с тебе вече!

Всичко свърши и светът всякаш се срина върху мен.
Любовта изчезна, потъна тя във този тъмен ден.
Звездите на небето започнаха да гаснат,
а луната скриваше моя блясък.
Вятъра се оплиташе в моите коси,
а аз вървях сама из тихите улици.
Бродех сама в нощта,
единствено вятъра разбираше моята тъга.....

ОБИЧАМ ТЕ

Обичам те, заради прикрепените ти в едно
вътрешна и външна красота.
Обичам те, не защото така казват всички
или защото съдбата така е отредила.
Обичам те, не заради всичко което правиш за мен.
Обичам те, не защото угаждаш на всеки мой каприз
или защото се държиш така прекрасно с мен.
Обичам те, защото вече си тъй променен.
Обичам те, защото ти си всичко за мен.
Обичам те, обичам те, обичам те!

КОГАТО ВСИЧКО ПОЛУЧАВАШ

Нима не си отново ти, нима аз пак направих грешка.
В сърцето мое място ти оставих, а ти ме погледна със насмешка.
Обичах те, но ти не ми повярва-за сетен път ми се изсмя.
Сега аз страдам, но не те е грижа за това.
Ти обичаш друга!Но аз едно незнам!
С какво те плени и с какво повече те тя от мен дари?
Нима малко любов ти дадох, нима малко по теб изстрадах.
Дълго мислих за това, много плаках от мисълта,
но реших, че когато всичко получаваш-
ти не умееш да го оценяваш.

ДАНО ДА СЪЖАЛЯВАШ

Бил си някога невинно млад.
Гледал си на живота като на една игра,
не ти е пукало за нищо, вършел си всякакви неща.
Всичко ти е изглеждало тъй лесно
и винаги се чуваствал чудесно.
Нещата са вървели по вода,
докато при теб не се е появила любовта.
Никога преди не си я познавал,
никога преди не си и се доверявал.
Не си знаел какво представлява и че после много ще те боли,
но решил си че ще бъдеш с нея докато някои не ви раздели.
Много пъти си се чувествал щастлив и си мислел,
че това щастие ще е с теб до края.
Много пъти силно си чувствал любовта и си мислел, че се намираш в рая.
Но дошъл е ден, в който силно си паднал на земята,
защото заболяло те е сърцето от лъжата.
Вярвал си, чв любовта не ще те напусне, че ще бъдеш вечно щастлив,
но уви какво се оказа-сега си тъй свенлив.
Имаше всичко, а остана без нищо.
Задаваш си въпроси, но не получаваш отговори.
Не си подозирал, че така боли от любовта,
не си знаел, че някога ще се чувстваш така.
От този ден си решил да тъпкаш всички, да отмъщаваш на всеки,
жената до теб да опознае любовта и след това да я оставиш сама.
Ти веднъж си бил наранен,
а колко ли наранени жени са били във твоя плен?
Прави каквото знаеш, оправяй се както намериш за добре,
аз за едно ще съжалявам, че за миг плени и моето сърце.
Попаднах аз във твойте мрежи, но излязох невредима,
дано попаднеш някой ден ти във моите
и да усетиш как боли, когато аз съм била във твоите.

НЕЩАСТНА ЛЮБОВ, ЗАГУБЕНА ЛЮБОВ

Лутам се аз из мрака на нощта. Вървя и сама незнам на къде отивам.
Убъркана съм. Обичам те и незнам сега на къде.
Небето се стъмва, облъците потъмняват, кани се да вали.
Времето отразява душата ми. Но това не е така.
Дори хилядите капки дъжд, които падат на пустата земя
не могат да се сравнят със хилядите сълзи, които съм проплакала за теб.
И ето-заваля. И вътре в мен вали.
Обичам те. Нима е толко тежко да обичаш някои.
Изхабени сълзи, пропилени мечти.
Нещастна любов, загубена любов.
Започват и ветрове да бошуват. Задава се буря.
Но тази буря не е толкова силна като бурята в душата ми.
Урагани и тайфуни отнесоха със себе си обичта.
Пуста съдба, прокълната съдва.
Нещастна любов, загубена любов.
Дъждът се усилва, болката не утихва.
Вятърът кърши клони, така както ти прекърши моите мечти.
Мтлни разбиват земята, така както ти разби сърцето ми.
Несподелено щастие, пуст късмет.
Нещастна любов, загубена любов.
Будя се на сутринта-бурята преминала.
Но бурята в моята душа не ще премине,
докато любовта ми към теб не загине...

ЗНАМ ЧЕ СЪМ ВИНОВНА

От друг свят ли ти дойде
или ангел те пусна от небето?
От небесен лъч ли се роди
или от красива мида във морето?
Твоята красота от боговете ли я взе
или от някой кралски господар?
Добрината ти в дълбините на океана ли я откри
или просто е небесен дар?
С любов, богинята на любовта ли те дари
или сам се научи да обичаш?
Ти завинаги ще си във моето сърце
и не защото просто ме привличаш.
Аз ти причиних болка,
накарх сърцето ти да кърви,
а от очите ти да падат тежки и пълни с тъга сълзи.
Накарах те да страдаш, заради неизпълнени обещания,
но няма смисъл да те лъжа с тъпи оправдания.
Знам, че съм виновна и че те предадох,
но сърцето ми никога няма да те предаде.
То винаги ще те обича и дори за миг няма да те остави,
никога не си и помисляй, че може да те забрави.
ОБИЧАМ ТЕ!!!

ПРОКЛИНАМ ТЕ I

Ти никога не виждаше сълзите в очите ми.
Ти никога не разбираше болката в сърцето ми.
Държеше се тъй студено и това беше прекалено.
Давах всичко за тебе аз, но сега те проклинам в този час.
Дано друга обич ти не намериш, дано с любов друга никога не те дари,
така поне дано узнаеш колко много от мойте мечти разби.
Дано винаги да си самотен и силно да усещаш свойта самота,
така поне дано узнаеш колко много боли от любовта.
Проклинам те да страдаш за всички твой грехове
и до гроб да помниш прекрасните с мен мигове.
Дано някои ден да се разкаеш ти за всичките извършени от теб злини.

ПРОКЛИНАМ ТЕ II

Молиш ме да ти простя, но е късно вече.
Искаш да се върна, но не трябва-бягай на далече.
Рани ме ти много дълбоко и сега ще страдаш тъй жестоко.
Ще ти отмъстя за всичките злини, само искам да забравя нашите дни.
Не искам да си спомням за мъката и страданието, с което ме дари.
Искам да забравя всичко във живота, което ми причини.
Бях щастлива с тебе аз, но уви само до този час.
Сега разбрах за всичките ти лъжи и измами
и в душата ми се чува само екот от камбани.
Удари и твоя час, когато ще страдаш.
Сега е времето, в което ще те накарам да пропадаш.
Своя връх ти не ще изкачиш, само към дълбините дано да вървиш.
Дано да страдаш, колкото страдам аз.
Дано любов не получиш, както не получих и аз.

НЕПОЗНАТО ЩАСТИЕ

Умира тишината в мен, но мъката остава!
Огънят угасва-но любовта не се изпепелява!
Вървя сама, лутам се и търся път,
Път към избавление, път към щастие, път към споделената любов.
Втрвя сама, лутам се и търся път,
път без страдание, път без мъка и сълзи.
Едва ли някога ще знам на къде да тръгна, нима толко сложно е в любовта?
Аз обичам твърде много някой, а той ме взема на шега.
Как трудно е да намериш правилния път,
когато някой ти е обърнал груб.
Може би съм аз така родена,
винаги да бъда все тъй сломена.
Щастието няма аз да опозная, докато не потъна във безкрая.
Единствено смъртта ще бъде моята мечта.
Да те гледам вечно от високо, да те опозная тъй дълбоко,
да сбъдна твойте мечти и да ти свалям аз звезди.
Чак тогава може да ти липсвам, когато вече няма да съм на този свят,
чак тогава може да ме искаш, когато невъзможно е да съм с тебе аз.
Знам, че любовта вече ще е свършила,
знам, че тя ще те смали,
знам, че гръм ще я прекърши,
знам че чак тогава ще те заболи.

Вече, когато те гледам, блясъка в очите ми няма да го има, както преди.
Вече нищо няма да бъде, както преди.
Обичам те, но тази любов е грешка.
Любовта е чувство, което трябва да кара сърцето ти да грее...
но моето сърце не грее.
Няма смисъл да си задаваме повече въпроси...
Отговорът винаги ще бъде един. Ние не сме един за друг.
Явно всичко е било фалшиво.
Фалшиви усмивки, Фалшиви думи, фалшиви погледи...
Но винаги ще ме мъчи един въпрос...
Защо всичко в любовта е фалшиво?
Защо всичко е една измама?
Нима истинското в любовта се намира на най-отдалеченото място на света
и този, който иска да бъде истински щастлив, трябва да даде всичко от себе си,
да направи и невъзможното и дори да надмине способностите си,
за да стигне до там?
Защо всичко се постига с толкова много мъки и страдания?
Нима е сложно да обичаш и да бъдеш обичан?

АНГЕЛ С ДЯВОЛКА ДУША

Мрак е обзел моята душа и мисля си единствено за ангела в нощта.
Сърцето ми тъпти и си спомням за всички отминали дни.
Колко много преживяхме, как неразделни бяхме!
Колко вярвахме един на друг, а накрая ти се оказа сляп и глух.
Колко много мечти споделихме, колко много обич поделихме.
Живота си дадохме един на друг,
но ти послуша други хоеа и ме остави без опора.
Сега всичко е измама и утеха за душата ми няма.
Ангел нежен беше ти, но душата дяволка разби моите мечти.
Хора много ме раниха, а мен ме остави с очи пълни със сълзи.
Плача аз сама във мрака, спомена ме връща назад,
мислите ме водят до ангела с дяволска душа, който убърка моята съдба.
Страдам, плача и се моля някой да ме утеши,
този човек няма да си ти, а някой, който живота ми ще промени.

ЖИВОТА ПОДНАСЯ ОТ ВСИЧКО ПО МАЛКО

Понякога ни кара да се влюбим и после да страдаме,
да обичаме и да се заблуждаваме.
Понякога ни кара да сме щастливи и да забравим за всичко,
да не гледаме на него толкова скиптично.
Понякога ни кара да грешим и после да съжаляваме,
да осъзнаем грешката си и да продължаваме.
Понякога ни кара да сме лоши и да се държим неприлично,
да осъзнаем неща, които виждаме различно.
Понякога ни кара да простим, дори и грешки непростими
и така да достигнем върхове недостижими.
Понякога ни кара да сме тъжни и да виждаме всичко черно,
да се затворим в собствена черупка и да усещаме ужасна тръпка.
Понякога ни кара да сме самотни и да няма кои да ни помогне,
да изпадаме в истерия, дори понякога и в мизерия.
Понякога ни кара сами да решим на къде да тръгнем и кои път да изберем,
но дали пътя ще е правилен, някои ден сами ще разберем

Исках да бъда луна сред звездите,
топло слънцев студените дни.
Исках да бъда всичко за някой,
да бъда лъч надежда,
част от вярата
и дори искрица любов.
Исках да съм на високо,
но паднах толкова ниско.
Пропилях мечти,
пропилях любов.
Исках да бъда всичко за теб,
а станах нищо за всички.
От човек се превърнах в човече.
живеех в мой измислен свят,
страхувах се да живея в реалността.
Исках, исках...
но разбрах, че не мога да го имам.

Piczo